Историята на баба Дана от Балкана
България 26.03.2017 09:40  |   Обновена: 26.04.2017 09:01
Александра Кръстева
0 коментара

Коравата баба Дана е единственият обитател на забравения от Бога Зелениковски манастир.

Единствено тясна пътека води до местността Зелениковец в Троянския Балкан. А на върха на хълма, скрит от хорските погледи се намира Зелениковския манастир.

Вместо свещеник ни посреща кучето Вихър и 85-годишната баба Дана. „Тук е имало параклис от 1834 г. 1876 г., Априлското въстание, е изгорен и после е направена църквата през 1914 г. Имало е воденица на Зелешинши дол, имало е 3 дъскоредници, Троянският манастир от тук се е издържал”, разказва баба Дана.

Тя вярва в Бог, но не го намира в църквата, където влиза само на празник, за да запали свещ. Бог вижда в добротата на хората, а най-важния урок в живота й е да се раздава за хората, така както се раздава за манастира вече 32 години.

„В планината идват по-отбрани хора. Долу (в града – бел.ред.) хората са завистливи, егоисти. Лоши станаха долу хората”, казва Дана. Помни датата, на която игумен от Троянския манастир я поканил да стане единствен обитател на храма.

„Казва – чувам, че сте добър планинар и затова ви търсим и така дойдох тук”, казва Дана.

В манастира няма ток или вода, а до близкото село се стига трудно, а баба Дана рядко се решава да напусне светата обител. Казва, че нищо не й липсва – храна й носят приятелите, решили да изкачат хълма по стръмната пътека, а на добротата им отвръща с чаша горещ чай.

„Не ми липсват хора. Аз виждам повече хора, отколкото долу виждат хора”, казва тя.

Баба Дана е срещала мечки, а в двора често идвали и глигани, но възрастната жена не се страхува от нищо.

Вечер пали свещ на дървената маса в стаята си и отваря някоя от книгите си. „Чета винаги вечер и много книги имам и ми и носят. Аз много бързо чета, не ми постигат книгите”, казва Дана.

С тъга си спомня годините, в които в манастира се е чувал човешки глас. Посрещала е свещеници от цялата страна, а най-обичала да си говори с патриарх Максим, с когото дори имат родствена връзка.

Сърцето на баба Дана принадлежи на планината. „Още 12-годишна баща ми ме е завел в планината – хижа Амбарица, хижа Добрила. От малка обичам в планината. На 28 години бях, когато отидохме на хижа Амбарица с мъжа ми, 25 години там”, разказва баба Дана.

В спомени за миналото оставяме баба Дана в двора на манастира, да чака следващите си гости и да ги почерпи с чаша чай.

Ако имате път към Зелениковския манастир – донесете й книга, за да се пренася в други светове под пламъка на свещта. 

0 коментара
utrack